1 июн. 2023 г., 16:12

Обикновен

474 2 3

                                      Обикновен

 

 

 

Прост съм аз човек от село, обикновен,

боря се винаги, живял съм и в немотия.

Всеки ден е за мен от Бога подарен,

но вдигам главата си, не навеждам шия.

 

Все покланям се, благодаря на Бога,

че ме е дарил за хората да пиша слова.

Да им разкажа моята за живота истина,

да им покажа моят път и моята борба!

 

Прост човек защото живя си просто,

а не се гордея от моите стихове, слова.

Те отправяни са към моите българи, братя,

за тях аз пиша и своите мисли в стих редя!

 

А в края на всяко мое ново стихотворение,

написал съм нещо лично от мен, поука една.

За хората са моите стихове, едно дарение,

да останат и да се четат моите слова от душа! 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...