1 июн. 2023 г., 16:12

Обикновен

483 2 3

                                      Обикновен

 

 

 

Прост съм аз човек от село, обикновен,

боря се винаги, живял съм и в немотия.

Всеки ден е за мен от Бога подарен,

но вдигам главата си, не навеждам шия.

 

Все покланям се, благодаря на Бога,

че ме е дарил за хората да пиша слова.

Да им разкажа моята за живота истина,

да им покажа моят път и моята борба!

 

Прост човек защото живя си просто,

а не се гордея от моите стихове, слова.

Те отправяни са към моите българи, братя,

за тях аз пиша и своите мисли в стих редя!

 

А в края на всяко мое ново стихотворение,

написал съм нещо лично от мен, поука една.

За хората са моите стихове, едно дарение,

да останат и да се четат моите слова от душа! 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...