Обикновен
Обикновен
Прост съм аз човек от село, обикновен,
боря се винаги, живял съм и в немотия.
Всеки ден е за мен от Бога подарен,
но вдигам главата си, не навеждам шия.
Все покланям се, благодаря на Бога,
че ме е дарил за хората да пиша слова.
Да им разкажа моята за живота истина,
да им покажа моят път и моята борба!
Прост човек защото живя си просто,
а не се гордея от моите стихове, слова.
Те отправяни са към моите българи, братя,
за тях аз пиша и своите мисли в стих редя!
А в края на всяко мое ново стихотворение,
написал съм нещо лично от мен, поука една.
За хората са моите стихове, едно дарение,
да останат и да се четат моите слова от душа!
© Валентин Миленов All rights reserved.
