1.06.2023 г., 16:12

Обикновен

470 2 3

                                      Обикновен

 

 

 

Прост съм аз човек от село, обикновен,

боря се винаги, живял съм и в немотия.

Всеки ден е за мен от Бога подарен,

но вдигам главата си, не навеждам шия.

 

Все покланям се, благодаря на Бога,

че ме е дарил за хората да пиша слова.

Да им разкажа моята за живота истина,

да им покажа моят път и моята борба!

 

Прост човек защото живя си просто,

а не се гордея от моите стихове, слова.

Те отправяни са към моите българи, братя,

за тях аз пиша и своите мисли в стих редя!

 

А в края на всяко мое ново стихотворение,

написал съм нещо лично от мен, поука една.

За хората са моите стихове, едно дарение,

да останат и да се четат моите слова от душа! 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...