31 окт. 2017 г., 14:57

Обмислен грях

861 1 10

Отчаяно букетът плаче

във вазата напукана от

изневери.

 

Статуетката на шкафа

крие си очите от

поредния посредствен.

 

По тапетите недоволни скоби

и петна от стари грешки

като гарвани се блещят

 

Креватът тъжно скърца

(вече няма ги мостовете)

няма го и пръстена

годежен

Дявола си иска грешките!

 

/Манчев/

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Манчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На мен също ми хареса, Христо! Всички сме грешници. Лошото е, че рядко се учим от грешките си...
  • (Не минем ли през Дявола, Бог няма да видим.)
    Обичам Те Младене!
  • Личи си - изстрадано стихотворение. Пример за чисто мъжка поезия. До финалните 5 реда имах чувството, че гледам нещо като поредно издание на картина на Ван Гог, от рода на: старите калеври, старият стол и т.н. Финалът е направо камшичен: "Дявола си иска грешките!" Проблемът, според мен, не е в това, че си ги иска, а в това, че няма начин да му ги върнем. От друга страна Дявола е много важен, защото е Предмостието към Божия свят. Не минем ли през Дявола, Бог няма да видим. Това е което мнозина не разбират и отхвърлят, дори като постановка. Дявола е самата реалност. Това сме самите ние. Всички до един - поотделно, но и заедно - като цяло. Ето защо всички вкупом трябва да идем по дяволите. Точно за това говорих в "Свято желание", но малцина ме разбраха.
  • Права си Пепи!. когато дяволът си няма работа си е*е децата..
  • Е, то без грешки не може. Те са с еднопосочен билет. Дяволът, друга работа си няма, ще ти даде шанс за още, но ти внимавай!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...