31.10.2017 г., 14:57

Обмислен грях

860 1 10

Отчаяно букетът плаче

във вазата напукана от

изневери.

 

Статуетката на шкафа

крие си очите от

поредния посредствен.

 

По тапетите недоволни скоби

и петна от стари грешки

като гарвани се блещят

 

Креватът тъжно скърца

(вече няма ги мостовете)

няма го и пръстена

годежен

Дявола си иска грешките!

 

/Манчев/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Манчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На мен също ми хареса, Христо! Всички сме грешници. Лошото е, че рядко се учим от грешките си...
  • (Не минем ли през Дявола, Бог няма да видим.)
    Обичам Те Младене!
  • Личи си - изстрадано стихотворение. Пример за чисто мъжка поезия. До финалните 5 реда имах чувството, че гледам нещо като поредно издание на картина на Ван Гог, от рода на: старите калеври, старият стол и т.н. Финалът е направо камшичен: "Дявола си иска грешките!" Проблемът, според мен, не е в това, че си ги иска, а в това, че няма начин да му ги върнем. От друга страна Дявола е много важен, защото е Предмостието към Божия свят. Не минем ли през Дявола, Бог няма да видим. Това е което мнозина не разбират и отхвърлят, дори като постановка. Дявола е самата реалност. Това сме самите ние. Всички до един - поотделно, но и заедно - като цяло. Ето защо всички вкупом трябва да идем по дяволите. Точно за това говорих в "Свято желание", но малцина ме разбраха.
  • Права си Пепи!. когато дяволът си няма работа си е*е децата..
  • Е, то без грешки не може. Те са с еднопосочен билет. Дяволът, друга работа си няма, ще ти даде шанс за още, но ти внимавай!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...