Отчаяно букетът плаче
във вазата напукана от
изневери.
Статуетката на шкафа
крие си очите от
поредния посредствен.
По тапетите недоволни скоби
и петна от стари грешки
като гарвани се блещят
Креватът тъжно скърца
(вече няма ги мостовете)
няма го и пръстена
годежен
Дявола си иска грешките!
/Манчев/
© Христо Манчев Всички права запазени