31.10.2017 г., 14:57 ч.

Обмислен грях 

  Поезия » Свободен стих
639 1 10

Отчаяно букетът плаче

във вазата напукана от

изневери.

 

Статуетката на шкафа

крие си очите от

поредния посредствен.

 

По тапетите недоволни скоби

и петна от стари грешки

като гарвани се блещят

 

Креватът тъжно скърца

(вече няма ги мостовете)

няма го и пръстена

годежен

Дявола си иска грешките!

 

/Манчев/

© Христо Манчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На мен също ми хареса, Христо! Всички сме грешници. Лошото е, че рядко се учим от грешките си...
  • (Не минем ли през Дявола, Бог няма да видим.)
    Обичам Те Младене!
  • Личи си - изстрадано стихотворение. Пример за чисто мъжка поезия. До финалните 5 реда имах чувството, че гледам нещо като поредно издание на картина на Ван Гог, от рода на: старите калеври, старият стол и т.н. Финалът е направо камшичен: "Дявола си иска грешките!" Проблемът, според мен, не е в това, че си ги иска, а в това, че няма начин да му ги върнем. От друга страна Дявола е много важен, защото е Предмостието към Божия свят. Не минем ли през Дявола, Бог няма да видим. Това е което мнозина не разбират и отхвърлят, дори като постановка. Дявола е самата реалност. Това сме самите ние. Всички до един - поотделно, но и заедно - като цяло. Ето защо всички вкупом трябва да идем по дяволите. Точно за това говорих в "Свято желание", но малцина ме разбраха.
  • Права си Пепи!. когато дяволът си няма работа си е*е децата..
  • Е, то без грешки не може. Те са с еднопосочен билет. Дяволът, друга работа си няма, ще ти даде шанс за още, но ти внимавай!
  • Радвам се, че Ви има пиятели.
  • Страхотни попадения,Христо!Поздрави!
  • Много силно, Христо!... Особено финалният стих ! Поздрави, приятелю!
  • Благодря на всички
  • Дай му ги.Направи място за нови.
Предложения
: ??:??