Oct 31, 2017, 2:57 PM

Обмислен грях

867 1 10

Отчаяно букетът плаче

във вазата напукана от

изневери.

 

Статуетката на шкафа

крие си очите от

поредния посредствен.

 

По тапетите недоволни скоби

и петна от стари грешки

като гарвани се блещят

 

Креватът тъжно скърца

(вече няма ги мостовете)

няма го и пръстена

годежен

Дявола си иска грешките!

 

/Манчев/

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Манчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • На мен също ми хареса, Христо! Всички сме грешници. Лошото е, че рядко се учим от грешките си...
  • (Не минем ли през Дявола, Бог няма да видим.)
    Обичам Те Младене!
  • Личи си - изстрадано стихотворение. Пример за чисто мъжка поезия. До финалните 5 реда имах чувството, че гледам нещо като поредно издание на картина на Ван Гог, от рода на: старите калеври, старият стол и т.н. Финалът е направо камшичен: "Дявола си иска грешките!" Проблемът, според мен, не е в това, че си ги иска, а в това, че няма начин да му ги върнем. От друга страна Дявола е много важен, защото е Предмостието към Божия свят. Не минем ли през Дявола, Бог няма да видим. Това е което мнозина не разбират и отхвърлят, дори като постановка. Дявола е самата реалност. Това сме самите ние. Всички до един - поотделно, но и заедно - като цяло. Ето защо всички вкупом трябва да идем по дяволите. Точно за това говорих в "Свято желание", но малцина ме разбраха.
  • Права си Пепи!. когато дяволът си няма работа си е*е децата..
  • Е, то без грешки не може. Те са с еднопосочен билет. Дяволът, друга работа си няма, ще ти даде шанс за още, но ти внимавай!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...