2 июн. 2007 г., 09:12

Обратно 

  Поэзия
1485 1 8
Ела близо, усети дъха,


тъгата попий с устни.


Милвай, изгони страха,


а как болят ласки късни.


Чакаш, времето не спира


и връщане назад не знае.


Безумно чувство извира,


отвътре плам гори, играе.

Обратно не вървим и ние,


часовникът отмерва в нас.


Едва ли може да се изтрие

мигът съдбовен в онзи час.



02.06.2007г

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??