Обратно
Ела близо, усети дъха,
отвътре плам гори, играе.
Обратно не вървим и ние,
тъгата попий с устни.
Милвай, изгони страха,
а как болят ласки късни.
Чакаш, времето не спира
и връщане назад не знае.
Безумно чувство извира,
отвътре плам гори, играе.
Обратно не вървим и ние,
часовникът отмерва в нас.
Едва ли може да се изтрие
мигът съдбовен в онзи час.
02.06.2007г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
