тъгата попий с устни.
Милвай, изгони страха,
а как болят ласки късни.
Чакаш, времето не спира
и връщане назад не знае.
Безумно чувство извира,
часовникът отмерва в нас.
Едва ли може да се изтрие
мигът съдбовен в онзи час.
02.06.2007г
© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados
Поздрав и усмивка за всеки от вас.