Обречена съм -
на вечна влюбеност
в замисленото чело
на езеро планинско,
дълбоко и вглъбено,
достигащо ядрото,
ценностната същност…,
в загрижения поглед
на мъдрия баща,
под вежди устремени,
в ту строгата,
ту милваща ръка
на скромния създател
и пазител на рода.
Обречена съм –
на луда обич
в тихата и съзидателна
гордост на духа…
© Росица Танчева Все права защищены