14 feb 2015, 22:10

Обречена

  Poesía
845 0 14

Обречена съм -

на вечна влюбеност

в замисленото чело

на езеро планинско,

дълбоко и вглъбено,

достигащо ядрото,

ценностната същност…,

в загрижения поглед

на мъдрия баща,

под вежди устремени,

в ту строгата,

ту милваща ръка

на скромния създател

и пазител на рода.

Обречена съм –

на луда обич

в тихата и съзидателна

гордост на духа…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря! Честита Баба Марта! Да носи здраве и радости!
  • Честита Баба Марта, Eia!
  • Крайни проявления
    стигат все до мене,
    ту някакво безгрижие,
    ту лудостна река,
    от ярко слънце мижам
    или опипвам обичта с ръка...
    Все по ми харесваш.
  • Дай Бог, всекиму такава участ!
    Чудесно изпълнение!
    Поздрави!
  • Чудесна обреченост, Роси! На пръв поглед - лесноосъществимо, но
    на мен ми се струва, че не е за всеки,защото родината на тази обреченост е сърцето.Ти можеш и затова те поздравявам!
    Приятен ден!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...