14 feb 2015, 22:10

Обречена

  Poesía
847 0 14

Обречена съм -

на вечна влюбеност

в замисленото чело

на езеро планинско,

дълбоко и вглъбено,

достигащо ядрото,

ценностната същност…,

в загрижения поглед

на мъдрия баща,

под вежди устремени,

в ту строгата,

ту милваща ръка

на скромния създател

и пазител на рода.

Обречена съм –

на луда обич

в тихата и съзидателна

гордост на духа…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря! Честита Баба Марта! Да носи здраве и радости!
  • Честита Баба Марта, Eia!
  • Крайни проявления
    стигат все до мене,
    ту някакво безгрижие,
    ту лудостна река,
    от ярко слънце мижам
    или опипвам обичта с ръка...
    Все по ми харесваш.
  • Дай Бог, всекиму такава участ!
    Чудесно изпълнение!
    Поздрави!
  • Чудесна обреченост, Роси! На пръв поглед - лесноосъществимо, но
    на мен ми се струва, че не е за всеки,защото родината на тази обреченост е сърцето.Ти можеш и затова те поздравявам!
    Приятен ден!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...