Обречена съм -
на вечна влюбеност
в замисленото чело
на езеро планинско,
дълбоко и вглъбено,
достигащо ядрото,
ценностната същност…,
в загрижения поглед
на мъдрия баща,
под вежди устремени,
в ту строгата,
ту милваща ръка
на скромния създател
и пазител на рода.
Обречена съм –
на луда обич
в тихата и съзидателна
гордост на духа…
© Росица Танчева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
