Далече си –
накрая на Света,
но те откривам
в капчицата топъл дъжд,
в пробягващия бегъл лъч,
във всеки тон,
във всяка песен…
Сега си в росата
по чудния цвят –
проблясваш,
примамваш,
докосваш ме,
сякаш с милувка,
превръщаш ме
в усмивка.
Ще дойда,
повярвай,
все някога
ще дойда
в твоя сън -
ще те целувам
горещо,
до зазоряване,
а след това
ще помоля
времето да спре…
http://www.youtube.com/watch?v=fi_GLa4Nzj0&feature=related
© Росица Танчева Все права защищены