8 апр. 2025 г., 01:56

Очите, в които умира пролетта

367 0 0


Пресече се небето в твоите очи
Мастило стана синевата - сенчица докрай ранена.
От седем дена птица в него не лети...
В тюркоаз замръзна на съдбата в нейната корона.

 

А ти, на който  лицето бе от светлина,
и струеше, сякаш Ангел в бяла доброта-
в очите на най-синята ти небесна тишина,
разцъфваше най-синият синчец на пролетта.

 

Усмивката ти - от моя Ангел тайна бе следа,
по всички улици вървеше и смееше се с мен.
Сега след дъжд, студена е, разплакана трева,
и пепел е от спомен, дълбоко в мен сломен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анахид Демирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...