19 апр. 2023 г., 21:45

Огледало 

  Поэзия
157 2 2

Днес видях себе си като в огледало,

старо неизбърсано с години...

овехтяло от спомени криви

като есенни листа изгнили.

 

Помислих  си ,попаднал съм 

в криза на личността...овехтял.

внезапно остарял...Боже!!!

Дай ми сила, дай кураж...

 

Пак пред огледалото съм аз.

Ръката драсканици пише,

но от ума ми идват свише.

Китара струна къса човека

в огледалото видях.

© Ангел Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Приятелю,Младене,Благодаря за подкрепата за коментара,разбирането и за любими!Твоето присъствие значи много за мен!
    Ванка много се радвам че сподели стиха с мен и постави в любими.За мен е чес че ви имамПриятели!Младене,Ванка до нови!
  • Въздействащо стихотворение, Ачо!
    Чудесно си се сетил за противопоставянето на човека и образа му в огледалото.
    Винаги в този случай ме спохожда асоциацията с Дориан Грей.

    "Днес видях себе си като в огледало,
    старо неизбърсано с години...
    овехтяло от спомени криви
    като есенни листа изгнили.
    ...
    Пак пред огледалото съм аз.
    Ръката драсканици пише,
    но от ума ми идват свише."

    Много силно и изстрадано, Приятелю!
Предложения
: ??:??