19.04.2023 г., 21:45

Огледало

393 2 2

Днес видях себе си като в огледало,

старо неизбърсано с години...

овехтяло от спомени криви

като есенни листа изгнили.

 

Помислих  си ,попаднал съм 

в криза на личността...овехтял.

внезапно остарял...Боже!!!

Дай ми сила, дай кураж...

 

Пак пред огледалото съм аз.

Ръката драсканици пише,

но от ума ми идват свише.

Китара струна къса човека

в огледалото видях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Приятелю,Младене,Благодаря за подкрепата за коментара,разбирането и за любими!Твоето присъствие значи много за мен!
    Ванка много се радвам че сподели стиха с мен и постави в любими.За мен е чес че ви имамПриятели!Младене,Ванка до нови!
  • Въздействащо стихотворение, Ачо!
    Чудесно си се сетил за противопоставянето на човека и образа му в огледалото.
    Винаги в този случай ме спохожда асоциацията с Дориан Грей.

    "Днес видях себе си като в огледало,
    старо неизбърсано с години...
    овехтяло от спомени криви
    като есенни листа изгнили.
    ...
    Пак пред огледалото съм аз.
    Ръката драсканици пише,
    но от ума ми идват свише."

    Много силно и изстрадано, Приятелю!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...