18 июн. 2017 г., 04:37  

Огоста 

  Поэзия » Другая
505 4 0
Там до ридовете стари
на нашата земя.
Под синьото небе
и в слънце, и във дъжд...
Преди да сме били,
дори когато няма да ни има,
се гуши старата Огоста.
Ту стелеща се бавно,
като воала на мъглата.
Бучаща и разбиваща брега,
като задъхано дете,
което иска всичко да научи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Все права защищены

Предложения
: ??:??