18.06.2017 г., 4:37 ч.  

Огоста 

  Поезия » Друга
504 4 0
Там до ридовете стари
на нашата земя.
Под синьото небе
и в слънце, и във дъжд...
Преди да сме били,
дори когато няма да ни има,
се гуши старата Огоста.
Ту стелеща се бавно,
като воала на мъглата.
Бучаща и разбиваща брега,
като задъхано дете,
което иска всичко да научи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Предложения
: ??:??