Там до ридовете стари
на нашата земя.
Под синьото небе
и в слънце, и във дъжд...
Преди да сме били,
дори когато няма да ни има,
се гуши старата Огоста.
Ту стелеща се бавно,
като воала на мъглата.
Бучаща и разбиваща брега,
като задъхано дете,
което иска всичко да научи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация