Омагьосано
Ей, мъненкото,
извика -за яребица взел ме,
пък то...
удряше железен чук,
заклинил дебел дънер,
а очите му... Боже,
какви очи - огън пушеха,
личеше,
никога не е забравял, че
мъж е бил и още е...
Здравей, казах,
отгде тази сила в ръцете,
този огън в очите... а?
Езикът усети радостта,
тъга - зениците... чужда съм,
а в ръцете му желание
хлъцна...
Ето ти усмивка, планинецо -
нека сънища скъсват
мним силует, за малко дошъл
до планинското езеро...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дима Все права защищены
