18.08.2012 г., 20:46 ч.

Омагьосано 

  Поезия » Друга
539 0 4

Ей, мъненкото,

извика -за яребица взел ме,

пък то...

удряше железен чук,

заклинил дебел дънер,

а очите му... Боже, 

какви очи - огън пушеха,

личеше,

никога не е забравял, че

мъж е бил и още е...

Здравей, казах,

отгде тази сила в ръцете,

този огън в очите... а?

Езикът усети радостта,

тъга - зениците... чужда съм,

а в ръцете му  желание 

хлъцна...

Ето ти усмивка, планинецо -

нека сънища скъсват

мним силует, за малко дошъл

до планинското езеро...

 

© Дима Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??