Aug 18, 2012, 8:46 PM

Омагьосано 

  Poetry » Other
570 0 4

Ей, мъненкото,

извика -за яребица взел ме,

пък то...

удряше железен чук,

заклинил дебел дънер,

а очите му... Боже, 

какви очи - огън пушеха,

личеше,

никога не е забравял, че

мъж е бил и още е...

Здравей, казах,

отгде тази сила в ръцете,

този огън в очите... а?

Езикът усети радостта,

тъга - зениците... чужда съм,

а в ръцете му  желание 

хлъцна...

Ето ти усмивка, планинецо -

нека сънища скъсват

мним силует, за малко дошъл

до планинското езеро...

 

© Дима All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??