29 окт. 2021 г., 10:14  

Онази мисъл 

  Поэзия » Философская, Гражданская
422 3 5

Онази мисъл: "Да бъда щастлива!",
в живота ме води през тръни и драки.
Научи ме тя... да не бъда страхлива,
със страха... да кръстосваме шпаги.

Да спорим със него, за прошка да моли,
в краката ми свил се... уплашено куче.
На каишка завързан, да спре да говори,
да спре сили... от мене да смуче.

Онази мисъл: "Да бъда щастлива!",
ме кара без страх да изхвърлям кошмари.
За ръка със съдбата... по-предпазлива...
да виждам знаци, да парирам шамари.

Мисълта да се рее с крилете на птица,
в небеса необятни, да лети на високо.
Страхът нека вие... гладна вълчица,
пропадайки в пропаст, все по на дълбоко.

Онази мисъл: "Да бъда щастлива!",
като брошка над сърцето ми свети.
Страхът днес... игли в мен не забива...
Вържете страха... "не" на страха...
сложете корони... с надпис: "Щастливи!"

25.10.2021г.
 

© Теодора Атанасова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно стихо, зареди ме положително! Поздрав!
  • Какъв е смисълът на живота, ако не си щастлив?
    Всичко друго е суета.
  • Чудесно, Теди!
  • Самият факт да осъзнаеш, че си надмогнал всичко описано си е щастие
  • Толкова силна житейска енергия има в това стихотворение, че ти успяваш да я инжектираш във всеки, който го прочете, Теди!😍
    Благодаря за позитивизма, с който ме зареди, мила!💕
Предложения
: ??:??