Онази мисъл
Онази мисъл: "Да бъда щастлива!",
в живота ме води през тръни и драки.
Научи ме тя... да не бъда страхлива,
със страха... да кръстосваме шпаги.
Да спорим със него, за прошка да моли,
в краката ми свил се... уплашено куче.
На каишка завързан, да спре да говори,
да спре сили... от мене да смуче.
Онази мисъл: "Да бъда щастлива!",
ме кара без страх да изхвърлям кошмари.
За ръка със съдбата... по-предпазлива...
да виждам знаци, да парирам шамари.
Мисълта да се рее с крилете на птица,
в небеса необятни, да лети на високо.
Страхът нека вие... гладна вълчица,
пропадайки в пропаст, все по на дълбоко.
Онази мисъл: "Да бъда щастлива!",
като брошка над сърцето ми свети.
Страхът днес... игли в мен не забива...
Вържете страха... "не" на страха...
сложете корони... с надпис: "Щастливи!"
25.10.2021г.
© Теодора Атанасова All rights reserved.
