24 нояб. 2011 г., 11:41

Онова Нещо 1

674 0 5

                                      "Това, което Вас, читателю, Ви наблюдава без да можете

                                        Вие да го видите, ( защото за един миг изчезва ), 

                                       е Онова Нещо."           

 

                                                               Йордан Радичков 


Онова Нещо все ни наблюдава,

следи ни тайничко и непрестанно.

От гърлото на Мрака изпълзява,

вторачва се във нас тревожно - странно. 


То знае всичките ни зли привички.

Със лупа търси петънца в душата.

Това, което непонятно е за всички,

за него е красиво и познато.


И ние знаем, че си съществува

Онова Нещо във света ни грешен.

Измамно е дори да се преструваме,

че можем да го заблудим успешно.


То преценява трезво, безпощадно,

колко са тъмни нашите пороци.

Пресича с удар, гневно, като с брадва

брътвежите на всякакви пророци.


И кара ни сами да се замислим 

за Битието. Да повярваме горещо

и да сведем покорно поглед хрисим

пред него - Онова най-странно Нещо.      

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...