24 нояб. 2011 г., 11:41

Онова Нещо 1

675 0 5

                                      "Това, което Вас, читателю, Ви наблюдава без да можете

                                        Вие да го видите, ( защото за един миг изчезва ), 

                                       е Онова Нещо."           

 

                                                               Йордан Радичков 


Онова Нещо все ни наблюдава,

следи ни тайничко и непрестанно.

От гърлото на Мрака изпълзява,

вторачва се във нас тревожно - странно. 


То знае всичките ни зли привички.

Със лупа търси петънца в душата.

Това, което непонятно е за всички,

за него е красиво и познато.


И ние знаем, че си съществува

Онова Нещо във света ни грешен.

Измамно е дори да се преструваме,

че можем да го заблудим успешно.


То преценява трезво, безпощадно,

колко са тъмни нашите пороци.

Пресича с удар, гневно, като с брадва

брътвежите на всякакви пророци.


И кара ни сами да се замислим 

за Битието. Да повярваме горещо

и да сведем покорно поглед хрисим

пред него - Онова най-странно Нещо.      

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....