29 мар. 2007 г., 13:19

Онзи рефрен

795 0 1



Aромат на цветя и парфюм,
примесен с нежни ръце,
нахлуващ бавно в моя сън
с отшумял, но приятен рефрен.

Усмивка и приказки общи,
взаимен интерес и малко срам,
стъпващи на пръсти нощем,
напомнящи ми, че си там.

По-приятен, по-интересен,
а може би наистина различен,
с нещо познато примесен,
все пак на друг не ми приличаш.

Харесва ми твоето отношение към мен,
макар един за друг нищо да не знаем,
харесва ми, че се появяваш с онзи рефрен.
Какво ще кажеш да се опознаем???


На Стоян

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...