Mar 29, 2007, 1:19 PM

Онзи рефрен

  Poetry
791 0 1



Aромат на цветя и парфюм,
примесен с нежни ръце,
нахлуващ бавно в моя сън
с отшумял, но приятен рефрен.

Усмивка и приказки общи,
взаимен интерес и малко срам,
стъпващи на пръсти нощем,
напомнящи ми, че си там.

По-приятен, по-интересен,
а може би наистина различен,
с нещо познато примесен,
все пак на друг не ми приличаш.

Харесва ми твоето отношение към мен,
макар един за друг нищо да не знаем,
харесва ми, че се появяваш с онзи рефрен.
Какво ще кажеш да се опознаем???


На Стоян

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...