29.03.2007 г., 13:19

Онзи рефрен

790 0 1



Aромат на цветя и парфюм,
примесен с нежни ръце,
нахлуващ бавно в моя сън
с отшумял, но приятен рефрен.

Усмивка и приказки общи,
взаимен интерес и малко срам,
стъпващи на пръсти нощем,
напомнящи ми, че си там.

По-приятен, по-интересен,
а може би наистина различен,
с нещо познато примесен,
все пак на друг не ми приличаш.

Харесва ми твоето отношение към мен,
макар един за друг нищо да не знаем,
харесва ми, че се появяваш с онзи рефрен.
Какво ще кажеш да се опознаем???


На Стоян

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...