4 янв. 2008 г., 10:11

Опорна точка

773 0 28
Намирам те в снежна натрупаност,
в едно ноктюрно, тръпнещо в нощта,
в пейзаж лунно-блеснал и притурен
извън времето, с прозрачна светлина!

Намирам те в декор, с гола оскъдност
и на капки, в споменен привкус
и с очертана подкупност за сбъдност,
в очите на цветя, прозряли и смут!

... Намирам те и в крайчец на окото,
да, винаги ще те откривам там
и споделям любовта ти, с която
се оглеждам с другост, в целия свят!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...