4.01.2008 г., 10:11

Опорна точка

768 0 28
Намирам те в снежна натрупаност,
в едно ноктюрно, тръпнещо в нощта,
в пейзаж лунно-блеснал и притурен
извън времето, с прозрачна светлина!

Намирам те в декор, с гола оскъдност
и на капки, в споменен привкус
и с очертана подкупност за сбъдност,
в очите на цветя, прозряли и смут!

... Намирам те и в крайчец на окото,
да, винаги ще те откривам там
и споделям любовта ти, с която
се оглеждам с другост, в целия свят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...