Опустошение
Стихове- безсилие и сламки,
а въртопът те отнася надалеч.
Мислел си – тоз път ще е различно,
Господ те обича
и за всяка болка се намира лек.
Давиш се с очи нагоре,
вяра силна трябва,
случват се и чудеса.
Изборът ти изначално е отровен –
вещерски капан от самота.
Правил- струвал, а накрая – нищо.
Огънят бушувал – улика за стих.
Пепелта остава в огнището –
топла като кръв, по-мека и от плът.
Орден златен на гръдта на нищите.
…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Комаревска Все права защищены
