25 jul 2018, 0:06

Опустошение

447 0 1

 

Стихове- безсилие и сламки,

а въртопът те отнася надалеч.

Мислел си тоз път ще е различно,

Господ те обича

и за всяка болка се намира лек.

Давиш се с очи нагоре,

вяра силна трябва,

случват се и чудеса.

Изборът ти изначално е отровен –

вещерски капан от самота.

Правил- струвал, а накрая – нищо.

Огънят бушувал – улика за стих.

Пепелта  остава в огнището –

топла като кръв, по-мека и от плът.

Орден златен на гръдта на нищите.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...