25 jul 2018, 0:06

Опустошение

454 0 1

 

Стихове- безсилие и сламки,

а въртопът те отнася надалеч.

Мислел си тоз път ще е различно,

Господ те обича

и за всяка болка се намира лек.

Давиш се с очи нагоре,

вяра силна трябва,

случват се и чудеса.

Изборът ти изначално е отровен –

вещерски капан от самота.

Правил- струвал, а накрая – нищо.

Огънят бушувал – улика за стих.

Пепелта  остава в огнището –

топла като кръв, по-мека и от плът.

Орден златен на гръдта на нищите.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...