25 jul 2018, 0:06

Опустошение

450 0 1

 

Стихове- безсилие и сламки,

а въртопът те отнася надалеч.

Мислел си тоз път ще е различно,

Господ те обича

и за всяка болка се намира лек.

Давиш се с очи нагоре,

вяра силна трябва,

случват се и чудеса.

Изборът ти изначално е отровен –

вещерски капан от самота.

Правил- струвал, а накрая – нищо.

Огънят бушувал – улика за стих.

Пепелта  остава в огнището –

топла като кръв, по-мека и от плът.

Орден златен на гръдта на нищите.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...