Стихове- безсилие и сламки,
а въртопът те отнася надалеч.
Мислел си – тоз път ще е различно,
Господ те обича
и за всяка болка се намира лек.
Давиш се с очи нагоре,
вяра силна трябва,
случват се и чудеса.
Изборът ти изначално е отровен –
вещерски капан от самота.
Правил- струвал, а накрая – нищо.
Огънят бушувал – улика за стих.
Пепелта остава в огнището –
топла като кръв, по-мека и от плът.
Орден златен на гръдта на нищите.
…
© Христина Комаревска All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
