25.07.2018 г., 0:06

Опустошение

443 0 1

 

Стихове- безсилие и сламки,

а въртопът те отнася надалеч.

Мислел си тоз път ще е различно,

Господ те обича

и за всяка болка се намира лек.

Давиш се с очи нагоре,

вяра силна трябва,

случват се и чудеса.

Изборът ти изначално е отровен –

вещерски капан от самота.

Правил- струвал, а накрая – нищо.

Огънят бушувал – улика за стих.

Пепелта  остава в огнището –

топла като кръв, по-мека и от плът.

Орден златен на гръдта на нищите.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...