Впряга нощния бивол орачът небесен и палешник бодва под черния пъп на земята. Тръпне мракът от нежност, оранта е зачатие и до здрача омаен въздухът ще е тежък.
Посреднощ щом изтрие потта от челото и наръси със сол на луната сухия залък, ние, спящи блажени, ще сънуваме лятото и хармани, отвяващи звездно зърно.
И когато изтлее мъжът на утрото в меката угар, а земята подвие уморени нозе да почине, ще се чудим защо закъснява денят и не иде... ... И тайно за тази любов ще им завидим!
Днешната снимка пасва чудесно на стиха!След толкова любов се ражда красота!Пиши по-често, а може би публикувай по-често, радвам се, че те открих и като поетеса!
Два облака рукнаха струйно и жадно.
А хоризонтът - избледнял, спря на място.
Хлебородната угар разтвори пазвата си -
до дъно, до зърната в утробата пазени.
Дъжд се понесе с крилата на ястреби.
Вятър и дъжд се вплетоха страстно.
Няма звезди. Няма вселена. Има сцена -
на едно изтръгнато от небето стенание.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.