Оран
Впряга нощния бивол орачът небесен
и палешник бодва под черния пъп на земята.
Тръпне мракът от нежност, оранта е зачатие
и до здрача омаен въздухът ще е тежък.
Посреднощ щом изтрие потта от челото
и наръси със сол на луната сухия залък,
ние, спящи блажени, ще сънуваме лятото
и хармани, отвяващи звездно зърно.
И когато изтлее мъжът на утрото в меката угар,
а земята подвие уморени нозе да почине,
ще се чудим защо закъснява денят и не иде...
... И тайно за тази любов ще им завидим!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
Благодаря за удоволствието!