Jun 23, 2010, 6:39 PM
Оран
Впряга нощния бивол орачът небесен
и палешник бодва под черния пъп на земята.
Тръпне мракът от нежност, оранта е зачатие
и до здрача омаен въздухът ще е тежък.
Посреднощ щом изтрие потта от челото
и наръси със сол на луната сухия залък,
ние, спящи блажени, ще сънуваме лятото
и хармани, отвяващи звездно зърно.
И когато изтлее мъжът на утрото в меката угар,
а земята подвие уморени нозе да почине,
ще се чудим защо закъснява денят и не иде...
... И тайно за тази любов ще им завидим!
© Валентина Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря на всички, които се отбиха, това стихотворение е писано 1985 г.
-
И пак съм много щастлива да прочета
Благодаря за удоволствието! -
И наръси със сол.....Много добре...
-
Днешната снимка пасва чудесно на стиха!След толкова любов се ражда красота!Пиши по-често, а може би публикувай по-често, радвам се, че те открих и като поетеса!
-
Чудно... ! Поздрав!
-
!!!!!!
-
И явно ще им завидим!
Прекрасно е, Валя!
Два облака рукнаха струйно и жадно.
А хоризонтът - избледнял, спря на място.
Хлебородната угар разтвори пазвата си -
до дъно, до зърната в утробата пазени.
Дъжд се понесе с крилата на ястреби.
Вятър и дъжд се вплетоха страстно.
Няма звезди. Няма вселена. Има сцена -
на едно изтръгнато от небето стенание. -
Браво, Вале!
-
великолепно...
ръкопляскам ти права. -
БРАВО!!!
-
... И тайно за тази любов ще им завидим!
Наистина! Поздрав! -
Няма да ми омръзне да го чета!
-
Поздрав!!!
-
Дълбоко бодва този палешник, Валя!
Много силно и образно!!!
Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
