23.06.2010 г., 18:39 ч.

Оран 

  Поезия » Друга
767 0 14

Впряга нощния бивол орачът небесен
и палешник бодва под черния пъп на земята.
Тръпне мракът от нежност, оранта е зачатие
и до здрача омаен въздухът ще е тежък.

Посреднощ щом изтрие потта от челото
и наръси със сол на луната сухия залък,
ние, спящи блажени, ще сънуваме лятото
и хармани, отвяващи звездно зърно.

И когато изтлее мъжът на утрото в меката угар,
а земята подвие уморени нозе да почине,
ще се чудим защо закъснява денят и не иде...
... И тайно за тази любов ще им завидим!

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??