diesto (Данаил Антонов)
980 525
30 апр. 2020 г., 12:14

Оранжева Жена. 

  Поэзия » Любовная, Философская
539 0 3

Мълчи ми се. Отново. Безутешно.
Защото думите вещаят ми лъжа.
Такава, не нарочна. Сякаш грешна.
Но с мирисът на болка и тъга... 
И аз дали поискал или не, 
прибирам се във черупката на мрака си. 
Не ме е страх. Въпрос е на рефлекс. 
И в следствие - сърдечна недостатъчност. 
Остава ми единствена, Луната. 
Дъждът, и няколко звезди във джоба. 
Сънувал съм оранжева Жена,

сълзѝте ѝ, гасящи свЕщите над гроба ми... 

 

Стихопат.

Danny Diester 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??