diesto (Данаил Антонов)
977 523
30.04.2020 г., 12:14 ч.

Оранжева Жена. 

  Поезия » Любовна, Философска
534 0 3

Мълчи ми се. Отново. Безутешно.
Защото думите вещаят ми лъжа.
Такава, не нарочна. Сякаш грешна.
Но с мирисът на болка и тъга... 
И аз дали поискал или не, 
прибирам се във черупката на мрака си. 
Не ме е страх. Въпрос е на рефлекс. 
И в следствие - сърдечна недостатъчност. 
Остава ми единствена, Луната. 
Дъждът, и няколко звезди във джоба. 
Сънувал съм оранжева Жена,

сълзѝте ѝ, гасящи свЕщите над гроба ми... 

 

Стихопат.

Danny Diester 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??