diesto (Данаил Антонов)
980 525
Apr 30, 2020, 12:14 PM

Оранжева Жена. 

  Poetry » Love, Phylosophy
541 0 3

Мълчи ми се. Отново. Безутешно.
Защото думите вещаят ми лъжа.
Такава, не нарочна. Сякаш грешна.
Но с мирисът на болка и тъга... 
И аз дали поискал или не, 
прибирам се във черупката на мрака си. 
Не ме е страх. Въпрос е на рефлекс. 
И в следствие - сърдечна недостатъчност. 
Остава ми единствена, Луната. 
Дъждът, и няколко звезди във джоба. 
Сънувал съм оранжева Жена,

сълзѝте ѝ, гасящи свЕщите над гроба ми... 

 

Стихопат.

Danny Diester 

 

 

 

 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??