Орис
- Една голяма гроздова, гарсон.
За пържоли не стигат парите.
Зъзнат мечтите в износен балтон.
И безвремие дните изплитат.
И завързвали мигове лични,
със бутиково-лъскави фрази,
осъзнатата своя първичност
скрихме дълбоко във пазви.
Ще отпивам на мънички глътки -
тази чаша ме гледа зловещо.
Ще заглъхнат моите стъпки
във посока без чакани срещи.
Излекуван от усет за Вечност,
ще се скитам небрежно-различен.
Скътал в пазвата своя човечност -
тежка орис и моя поличба...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Никифоров Все права защищены
