argonyk (Димитър Никифоров)
333 1303
14.06.2011 г., 22:56 ч.

Орис 

  Поезия
1037 0 12

- Една голяма гроздова, гарсон.

За пържоли не стигат парите.

Зъзнат мечтите в износен балтон.

И безвремие дните изплитат.

 

И завързвали мигове лични,

със бутиково-лъскави фрази,

осъзнатата своя първичност

скрихме дълбоко във пазви.

 

Ще отпивам на мънички глътки -

тази чаша ме гледа зловещо.

Ще заглъхнат моите стъпки

във посока без чакани срещи.

 

Излекуван от усет за Вечност,

ще се скитам небрежно-различен.

Скътал в пазвата своя човечност -

тежка орис и моя поличба...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??