Орис
- Една голяма гроздова, гарсон.
За пържоли не стигат парите.
Зъзнат мечтите в износен балтон.
И безвремие дните изплитат.
И завързвали мигове лични,
със бутиково-лъскави фрази,
осъзнатата своя първичност
скрихме дълбоко във пазви.
Ще отпивам на мънички глътки -
тази чаша ме гледа зловещо.
Ще заглъхнат моите стъпки
във посока без чакани срещи.
Излекуван от усет за Вечност,
ще се скитам небрежно-различен.
Скътал в пазвата своя човечност -
тежка орис и моя поличба...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
