diesto (Данаил Антонов)
127 1K

13 апр. 2022 г., 10:15

Орисѝя

Поэзия » Любовная

530 3 1

Помисля ли за теб ми става нежно

и жлъчната обида я преглъщам.

Ръцете ми са мостове - копнежи,

простили грях за твоето завръщане.

Понеже не умея да си тръгвам,

все още те живея във измислици.

Загубиш ли ме - знай, че първо

тогава ще боля най-истински.

Но всъщност щом не спирам да те мисля

и болката жадува облекчение,

какво пък значи някаква си

липса?

Аз свикнах да си все в стихотворения...

И, колкото към теб да правя мостове,

превръщаш ти очите ми в морета...

Не съм от стара приказка, магьосник,

а клетник, май орисан за поет...

Стихопат.

Danny Diester

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬