23 апр. 2010 г., 10:41

Още ли сме същите?

852 0 4

http://www.youtube.com/watch?v=XlFOpw8tG7Y


Имаш още онова лице...
Онези точно същите трапчинки...
Онези жилави ръце,
онези очи, в които се взирах веднъж през снежинките...

Онази усмивка, нагло дяволита,
онзи същия хумор непукистки...
По същия начин пръсти преплиташ.
По същия начин нещо в мен още те иска...

И десет години от чувства бушуващи,
притихнали в ъгъла, чакат кулминация.
И всичко в мен, стаило дъх развълнувано,
се страхува да докосва, за да не те превърне в халюцинация.

Имаш всичко, което и преди,
всичко, за което исках да дишам.
И аз имам същите онези очи,
които, щом те видят, безсилно обичат.

23.04.2010г.
гр. Сан Фернандо


Всъщност, утре стават точно 11 години, откакто се запали този огън...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...