23.04.2010 г., 10:41

Още ли сме същите?

848 0 4

http://www.youtube.com/watch?v=XlFOpw8tG7Y


Имаш още онова лице...
Онези точно същите трапчинки...
Онези жилави ръце,
онези очи, в които се взирах веднъж през снежинките...

Онази усмивка, нагло дяволита,
онзи същия хумор непукистки...
По същия начин пръсти преплиташ.
По същия начин нещо в мен още те иска...

И десет години от чувства бушуващи,
притихнали в ъгъла, чакат кулминация.
И всичко в мен, стаило дъх развълнувано,
се страхува да докосва, за да не те превърне в халюцинация.

Имаш всичко, което и преди,
всичко, за което исках да дишам.
И аз имам същите онези очи,
които, щом те видят, безсилно обичат.

23.04.2010г.
гр. Сан Фернандо


Всъщност, утре стават точно 11 години, откакто се запали този огън...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...