Още помня как лятото изтече –
в дните. Като пясъчен часовник.
Приклещен, денят залута завлечен
надолу, а е пореден летовник.
Влюбен летовник. Любовник наивен,
а още е лято и още дните са дълги.
И онзи ден, дори му стана противен,
изкачвайки стръмните стълби.
Но пак ще се видят другото лято,
и пак ще се срещнат на стръмните
стълби. Излезли от калното блато
за малко, ще блеснат очите им тъмни.