21 авг. 2019 г., 19:04

Още малко

825 0 0

Още помня как лятото изтече – 
в дните. Като пясъчен часовник. 
Приклещен, денят залута завлечен 
надолу, а е пореден летовник.

 

Влюбен летовник. Любовник наивен,
а още е лято и още дните са дълги.
И онзи ден, дори му стана противен,
изкачвайки стръмните стълби.

 

Но пак ще се видят другото лято,
и пак ще се срещнат на стръмните
стълби. Излезли от калното блато
за малко, ще блеснат очите им тъмни.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлиян Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...