Aug 21, 2019, 7:04 PM

Още малко

  Poetry » Love
820 0 0

Още помня как лятото изтече – 
в дните. Като пясъчен часовник. 
Приклещен, денят залута завлечен 
надолу, а е пореден летовник.

 

Влюбен летовник. Любовник наивен,
а още е лято и още дните са дълги.
И онзи ден, дори му стана противен,
изкачвайки стръмните стълби.

 

Но пак ще се видят другото лято,
и пак ще се срещнат на стръмните
стълби. Излезли от калното блато
за малко, ще блеснат очите им тъмни.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлиян Петков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...