Patrizzia (Надежда Ангелова)
2069 18194
11 окт. 2022 г., 14:49  

Оскубах триста гъски за пера 

  Поэзия
284 2 6

Не взема Бог, не дава, а гради
от раждане палат или килия,
в окото чуждо сламката преди
да видим, а и после все сме тия.
Зокумите, отровните с любов,
отлеждаме,  тежкó ни и горко ни,
добър е самарянинът, готов,
да ковне кръст, но нямал бил пирони.
Тефтерите отдавна ги затри,
алцхаймер ли, деменция ли беше,
а попът бърка три пъти по три,
кръщавайки ме. Затова съм грешен.
Оскубах триста гъски за пера,
и облак не оставих неизписан,
дано поне пред гроба разбера,
човек ли съм и хората какви са?
А разбера ли – пращам ти хабер,
да знаеш – попроскубан е и плаши,
той – ангелът ми, като врана чер,
че всички откачени сме си наши...
За мене свещи бели не пали,
от жълтите люти ми на очите,
поет ли си и мъртъв те боли,
хаирът ти – реве, боде и рита...

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Прати́ хабер, не хваща ги хаир
ИнаКалина ИнаКалина
Поэзия » Философская
В отровното око на бял зоку́м
разръфаното слънце сипе есен.
Не зная колко слага си наум,
но в люлката му хрипкав вятър пее.
Издиша с мъка първият комин, ...
  386  6  10 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дилемата да бъдеш човек, всички сме еднакви и уникални! Страхотна творба!
  • Благодаря ви! П.П. Валенце, отглеждаме си ги отровните "зокуми", поливаме ги, торим... Миришат хубаво, но тровят.
  • "...реве, боде и рита..." Впечатляващо!
  • Сенсей! Красе, още от петлите, кокошките и мисирките ми се върти в главата и ето - снесох.
  • Няма-няма, пестим за свещи... гъската и без пера мърда "а попът бърка три пъти по три, кръщавайки ме. Затова съм грешен." ..Много се радвам на вдъхновението, което е избухнало, Наде! "хаирът ти – реве, боде и рита"!
  • Цитирах.
Предложения
: ??:??