6 окт. 2010 г., 14:02

Особен урок

1.1K 0 2

                         ОСОБЕН  УРОК

 

Изгаря ме твоето Аз,

оставяйки алени символи.

 

Дъждът се стича по лицето ми,

парейки с жарта на сълзите ти.

 

Очите ти като шпиони нахлуват

в изгряващото лято на душата ми.

 

Устните ти, покрити с блясъка на

Великата нощ, ме обсебват.

 

Сега си върви и ме остави

да изгоря с мисълта за пожълтяващото зелено.

 

Върни се отново,

утре, когато ще жадувам за слънце.

 

Прегърни болката ми,

сложи и оковите на несподелен урок.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...