Oct 6, 2010, 2:02 PM

Особен урок

  Poetry » Other
1.1K 0 2

                         ОСОБЕН  УРОК

 

Изгаря ме твоето Аз,

оставяйки алени символи.

 

Дъждът се стича по лицето ми,

парейки с жарта на сълзите ти.

 

Очите ти като шпиони нахлуват

в изгряващото лято на душата ми.

 

Устните ти, покрити с блясъка на

Великата нощ, ме обсебват.

 

Сега си върви и ме остави

да изгоря с мисълта за пожълтяващото зелено.

 

Върни се отново,

утре, когато ще жадувам за слънце.

 

Прегърни болката ми,

сложи и оковите на несподелен урок.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...